Освен с мистичния си средновековен вид, Скано привлича вниманието на любопитния изследовател-турист с две неща: изкуството на старинните женски облекла и майсторската изработка на бижута.
Разходката започва. Следвайте розовото чадърче.
Втори ден, втора приятна изненада. Направиха промени в програмата и ни съобщиха, че вместо най-голямата крепост в цяла Италия и втората в Европа след тази в Залцбург, ще посетим никому неизвестно градче някъде високо в Апенините. Сконтроне. Питах Чичко Гугъл – почти нищо не излезе, нищо забележително, нищо впечатляващо. Два часа път с автобус, красиви, поддържани пътища, красиви гледки, по хълмовете – белезникави скупчени селца от сив местен камък, накацали нависоко, нависоко, да се чуди човек с какво си изкарват хляба тези хора там, в усамотение в планината. Сконтроне – няма да го забравя! Каменни къщи, стръмни калдъръмени улички, тесни като средовековни сокаци и всичко това поддържано, красиво, на всеки прозорец – саксии с цветя, всяка фасада – изрисувана от местни ентусиасти – наивистично и фолклорно, но със стремеж към красивото, всичко чисто, поддържано. Тук параклисче се гуши, там – каменна скулптура се появява, дори Черната котка от прочутото някога парижко кафене на интелектуалците видях да се кипри на фасадата на една къща! Но най-приятното предстоеше – срещата с кметицата и младите й помощници! Кметицата ни прие – о!, невероятно – в заседателната зала на общинския съвет, която зала се оказа галерия за модерно изкуство! А в една от страничните галерии имаше музей на старинни радиоапарати! Отгоре на всички разбрахме, че в селото има още няколко музея, които и посетихме! Невероятно!