неделя, 23 август 2026 г.

ПЕТЪР БОГДАН

Първият български герб е представен от Петър Богдан през 17 век

03-07-2018 4889 преглеждания

Част от илюстрацията, показваща българския герб | източник: ЮЗУ-gutenberg.swu.bg

Първото представяне на български герб от българин е открито в книга на Петър Богдан Бакшич, съобщава екипа на проект „Гутенбеговата революция и българите“, изпълняван от Югозападния университет „Неофит Рилски“. Книгата е написана от Петър Богдан, чипровчанина, написал трактата „За древността на бащината земя и на българските неща“, която стана известна като първата българска история. Ръкописът й беше открит от проф. Лилия Илиева в гр. Модена, Италия, като част от работата по проекта „Гутенберговата революция…“.

При работата в рамките на научния проект е открита втората отпечатана книга от Петър Богдан с оригинално заглавие „Blagoskroviscte nebesko Marie Divicze Mayke Boxye. Preneseno po G. F. Petru Bogdanu Baksichiu“. Romae, apud Franciscum Monetam 1643. Печатното издание е превод от италиански език на Андреа Джелсомини, разказват от екипа на проекта. Оригиналното италианско заглавие е „Tesoro celeste della divozione di Maria Vergine Madre di Dio“, излязло през 1618 г. Петър Богдан отпечатва превода през 1643 г.

На титулната страница на книгата чипровчанинът е включил българския герб, заедно със своя личен герб.

„Тъй като книгата е извънредно рядка, дълго време за български герб, представен в нея, се смяташе едно погрешно изображение, взето от географска карта“, разказват учените.

Открието на редкия запазен екземпляр е направено миналата година в Дубровник, Хърватия, в библиотеката Znanstvena knjižnica. Вече е подписано споразумение между библиотеката и ръководителя на българския научен проект проф. Илиева което позволява съвместно издаване на старопечатната книга, заедно с предговора, написан от Петър Богдан.

При работата си по проекта „Гутенберговата революция … “ са открити още съчинения на Петър Богдан – някои са преводни, с добавени негови авторски части, други са съчинения, написани от самия него.

Преди няколко месеца в Прага беше открит труда на друг българин от XVII век – Марко от Чипровци, който пише докторската си дисертация „в духа на Джон Дънс Скот“. Открити са и старопечатни и ръкописни молитвеници, някои от тях на банатски български език.

С ръкописите може да се запознаете на страницата на научния проект:

http://gutenberg.swu.bg/prints/

blagoskroviscte-nebesko

събота, 22 август 2026 г.

ЧИПРОВЦИ 2023 г

Барон Петър Парчевич е български католически епископ.

Роден е през 1612 г. в стар чипровски род. Учи в католическо училище, след което продължава образованието си вИталия във висшите школи в Папството. Връща се като доктор по богословие и каноническо право.

Удостоен е сбаронска титла от императора на Свещената римска империя.

Архиепископ Петър Парчевич оглавява дипломатическите мисии в преговорите за кръстоносен поход срещу поробените балкански народи.

Около средата на 17 век сред старата чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята католическата вяра да бъде използвана като среда, чрез която българската национална идея за освобождение да бъде осъществена.

Идеите на Парчевич и Петър Богдан представляват и началото на българското национално Възраждане.

Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни.

Почива на 23 юли 1674 г. в Рим.

Няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 под ръководството на Георги Пеячевич , но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат