Луковит

Родният град на мама. Моето "село" от детството. Завърнах се в Луковит през 2012 година благодарение на племенницата ми Искра и семейството й, които ме поканиха на гости. Но това, което видях, ме натъжи. Градът е западнал, беден, занемарен, само хотелът в центъра се радва на по-добро битие.

Но хората, хората са ведри, гостоприемни, приветливи и ми стоплиха душата.

Дядовата къща. Голяма е, но е самотна. Само вуйна живее тук.

НАШАТА УЛИЦА:

Река Панега:

 Църквата:

В прочутия хотел "Дипломат Плаза" се снимахме с усмихнато-живописния пикло ли(?), що ли, не знам тотчно какъв е, но беше дружелюбен.

 

 В градската градина с Искра и Таня:

 

  В ресторант "Родина", намира се край града

В Америка отидох, в Космоса летях

Излетях от Кенеди Спейс Сентър. 

Продължителност на пътешествието - 4 минути. 

Продължителност на преживяването - 4 билиона години. В човешки мерки - без-граници за спомена. 

Затегнахме коланите. Включиха двигателя. Чухме обратното броене...1...! Изстреляха ни. Задърпа ни Земята. Звездите се явиха. Литнахме сред тях.  

Благодаря ти, Тино.

НАБЛЮДЕНИЯ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В САЩ изкуството на пощенската кутия е на почит.

Замислила съм се дали да не направя някоя социология на пощенската кутия в САЩ. Май тази дисциплина още не е напълно развита в световен мащаб и е научна ниша, тъй да се каже. А за изследване материал има много - видовете пощенски кутии са безброй, функциите им - също - от прагматико-изпълнителски до представително-декоративни. А за връзката между статуса на собственика на пощенската кутия и нейния модел, форма, материал, местоположение и пр. и пр. - колко наблюдения могат да се осъществят!... Мечта за изследователя. Та: ето няколко ескизни фотоса от Сент Питърсбърг и то само от един район - района, в който живее Валя - езерния район: