ОТНОВО В МОМЧИЛОВЦИ

Явихме се в Момиловци с Марги и Талю и отседнахме в къща за гости с весел стопанин с голямо семейство, традиционна и многократно достроявана бащина къща, единият етаж на която е превърнат в хотел.

За наше огромно учудване, селото беше почти пусто, туристи нямаше никакви, времето беше замряло, горещо, но не колкото в София или в Хасково, а ние се отдадохме на сладостите на ваканционното нстроение.

Село Момчиловци се е разположило сред великолепна природа, къщите му се катерят все по-нагоре и по-нагоре по хълмовете на планината, улиците му са калдеръмени и много стръмни, а хората - много разговорливи, отзивчиви и гостоприемни. 

Хората в Момчиловци строят параклиси и чешми. В селото има 26 параклиса.

 В информационно-туристическия център ни помогнаха да намерим къщата за гости. Собственикът дойде тутакси и след минути вече разопаковахме багажа си в предоставените ни стаи.

 В трапезарията с хазаина, който отзивчиво прие поканата ни да се присъедини към скромната ни компания.

 Марги в механата на къщата.

 Талю

 В Момчиловци хората обичат цветята и във всеки двор има много саксии с цветя.

 Светещият кръст над града вече не свети - има някаква повреда.

Красотата на Родопа планина и на Момчиловци:

Цветята се чувстват толкова добре в Момчиловци, че цъфтят включително и по каменните огради и подпори на къщите.

Върху каменните тераси растат и тикви.

                                   В Момчиловци ми красиви къщи и семейни хотелчета.