Лисабон

Визитна картичка на града:

• най-западната европейска столица;
• разположен е на седем хълма, там, където река Тежу се влива в Атлантическия океан;
• във времената на великите гоеграфски открития градът е превъзхождал останалите европейски столици по великолепие и разкош;
• голямото земетресение, последвано от цунами и тридневен пожар, в утрото на Деня на Вси светии 1 ноември 1775 година превръща града в развалини и отнема живота на повече от 100 000 души, разрушава 70 хиляди сгради и унищожава творби на Рубенс, Тициан и Караваджо, както и дневниците на Васко да Гама. Градът е вазстановен много бързо за няколко десетилетия като от стария град е запазен само квартала Алфама
• главният площад на Лисабон е Площадът на търговията, от където може да се започне обиколката на града. Тук се намират Триумфалната арка и статуята на Хосе Първи. И аз съм тук:

Но моето еднодневно Лисабонско пътешествие започна от стръмнините на Стария град (Bairo Alto). Тъй като го видях само в битието му през деня, не придобих пълна представа за тази изключително интересна част на Лисабон. През деня тя спи, почива си от нощните обикаляния из безбройните малки, но привличащи неудържимо туристите малки барове, пръснати навсякъде из стръмнините му.

Тази стара част на Лисабон е невероятно стръмна, невероятно мръсна и отвратително миризлива. Въпреки това е очарователна, незабравима, омайващо-живописна с ажурните си фасади, олющени, но патинирано-красиви, със стръмните стълби, накачулените една върху друга улици и сгради, тесните проходи между грамадите от стари къщи, църкви и пране, пране, пране, прноснато по покривите, балконите, между прозорците.

Започваме изкачването, по-точно, ту се изкачваме, ту слизаме:

На това площадче, пред тази неокласическа сграда са монтирани модернистични скулптури - леко озадачителни, но ми харесаха как стоят гордо, самоуверено и металистично:

Португалците украсяват фасадите си, а в Лисабон към азулежуто добавят и прането. Особено в старата част на града:

СЛЕД ДВА ЧАСА КАТЕРЕНЕ И СЛИЗАНЕ НАЙ-СЕТНЕ СТИГНАХМЕ ДО ПРОЧУТАТА РЕКА ТАХО, ВЛИВАЩА СЕ В АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН. ПРИДВИЖВАМЕ СЕ КЪМ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ НА ЛИСАБОН.


Който стъпи в Лисабон, да не пропусне: 

• разходка из стария град с жълтото трамвайче № 28, което се промъква из тесните стръмни улички;
• замъка на Свети Георги - може да се стигне с трамвайчето 28. Някога тук са живели римляни, вестготи, маври и португалските крале, а сега е музей с парк, в който се разхождат пауни. Гледката от замъка към града е очарователна. Към сайта на замъка
• музеят на декоративните плочки азулежу
• Океанариумът - през 2015 година е обявен от Trip Adviser за най-добрият океанариум в света;
• Манастирът Жеронимуш - едно от седемте чудеса на Португалия, изграден в характерния за страната стил мануелин, наречен на името на крал Мануел Първи;

Ето и моите снимки на манастира:

 

• Кулата Белем - намира се в квартал Белем, построена е през 16 век. Била е предназначена да пази града от пирати. Успях да направя няколко снимки:

• Паметникът на Откривателите с формата на огромен кораб - посветен е на великите португалски мореплаватели и откриватели на нови пътища и нови континенти. Е как да не се снимам пред него:

Още за Португалия от мен:

По пътищата на Португалия
На гости на Любо в Томар, Португалия
Азулежу - чудното керамично изкуство на португалците

Връзки:
10-те най-големи забележителности на Португалия

Драгоил

В Драгоил имам близки и гостоприемни приятели - Звезда и Веско. Благодарение на тях се наслаждавам всяко лято не само на тяхната компания в прекрасната им вила, но и на великолепната природа. Разходките в планината с тях са незабравими.

ХРОНОЛОГИЯ НА ПОСЕЩЕНИЯТА:
2014 - Годината, в която за първи път гостуваме в троен състав - Марта, Иво и моя милост. А по традиция Звезда и Веско посрещат щедро и гощават още по-щедро. Пред старта на голямо ядене:

На тази пейка, съградена от Веско, сядаме винаги в началото на нашата планинска разходка.

В Драгоил хората и животинките са много подвижни и не се страхуват от баирите. 

Вече доста сме се изкачили - планината е в краката ни.

 

  

 

Залезите в Драгоил са неземна гледка 

2013 - циганско лято в топлата есен, всичко е узряло, всичко е опаковано в буркани, но още ражда тази земя под грижите на Веско и Звезда

Майсторската продукция на Звезда

 

Хапнахме и пийнахме с Диди - съседка и наша колежка от разните институти по културата и ...

...тръгнахме на разходка...

...с почивки...

 ...разхождахме се и се любувахме...

 

 ...и дойде залезът...

...и се омаихме...

 

...омаихме се от красота...

2010 ГОДИНА:

Вилата на Веско и Звезда

В ПЛАНИНАТА:

Тази пейка е направена от Веско, моят домакин. Кучето и ботушите също са негови.

ЗАЛЕЗЪТ

С ДИДИ И КУЧЕТО

МОЯ МИЛОСТ КАТО ОВЧАРКА ЛИ, ТУРИСТКА ЛИ...

И ДРУГИ ЖИВОТНИ

НАД СЕЛОТО ИМА РАЗКОШНИ ПОЛЯНИ С МНОГО БИЛКИ И ДИВИ ЯГОДИ

ВЕСКО И НЕГОВИЯТ ПОРТРЕТ

2012 ГОДИНА

Моето задължение като госдт е да се наслаждавам на всичко и през цялото време. 
В случая насладата е от хубавата гледка от междинната тераса на двора

Звезда в работно облекло и с работен инструмент в разговор със съседа

Цветя в настилката