Трявна

На връщане от Скорците минахме през Трявна и се насладихме на възрожденските къщи и на занаятчийските работилнички. 

Началото на разходката из Трявна

Приятен град, тихо-оживен, с много архитектура и много занаяти. Дърворезба, керамика, мебелиерство (измислих си думата, ама защо пък не? - мебелиерство!) и най-вече - дюлгерство (разбирай - строителство).

ВИЗИТНА КАРТИЧКА НА ТРЯВНА:

Един от 100-те национални туристически обекта;

140 паметника на културата;

Символи: Часовниковата кула, построена през 1814 година и Старият мост:

• 

Аз съм на Стария мост и снимам към търговската улица. Старият мост трябва да си го представите.

Музеи:

• "Даскаловата къща", архитектурен паметник - в нея се намира единственият у нас Музей на резбарското и зографското изкуство:

• Музей на Азиатското и африканското изкуство - също единствен у нас и не само; колекцията е дар от скулпура Златко Паунов;

• Музей "Тревненска иконописна школа" - най-старата у нас

• Старото школо -  в него е било второто светско училище у нас след Априловската гимназия,в него е преподавал 8 години Петко Славейков:

Старото школо е сградата в дясно, а в ляво е заведението "Паралиите".      

Освен архитектурни паметници и цели ансамбли, в Трявна има много приятни RESTORANTI:

Трявна ме зарадва с видимо успешната битка, която жителите му водят с кризата. Личи си, че обичат миналото си, както и настоящето. Много от оцелелите през вековете къщи са ремонтирани и сега кокетно се пъчат по улици и площади:

Част от площад "Дядо Никола" - единственият у нас напълно запазен възрожденски архитектурен ансамбъл - вдясно е сградата на Старото школо и срещу него - Часовниковата кула, която не се вижда на снимката

ВРЪЗКИ:

Статия за един от големите строители на нашето Възраждане Генчо Кънев в Литернет, принадлежащ към Тревненската строителна школа.

Скорците

Скорците е малко селце, нещо като махала, близо до Трявна, което отдавна е изоставено от "коренните" си жители и сега се населява  - главно през лятото, от щастливите нови собственици на порутените, но много чаровни с естествената си простота, стари  селски къщи.В такава къща имах удоволствието да прекарам няколко дни, гостувайки на моите приятели Лили и Росен през лятото на 2012 година.

Някои казват, че Скорците някога било по-красиво от Боженци, но - за съжаление - вече е занемарено.  Не знаех, че местната църква е изографисана от великия Захарий Зограф, и тя е в плачевно състояние.

Масичката с цветята под навеса на къщата на моите приятели в с. Скорците, Тревненско

Животът на село е живот простичък. Това, с което се занимаваш през деня, е свързано непременно с бита:

Косене на трева

Миене на съдовете:

Приготвяне на обяда

И всичко става навън, сред природата:

Сред природата е и тоалетната.Тук тя е в съчетание с банята (в отделно помещение, има си и казанче, в което се налива стоплената на слънце вода). Всичко е еко, моля ви се!Вечерта се нслаждавахме на светулките. Вместо скорци, светулки - изненадващо красиви.

Какво си представям когато чуя думата "Португалия"?

Океан, слънце, баири, замъци
Португалия е вертикално ориентирана - или е в ниското край океана, или е на високо по баирите. А най-отгоре (на баирите) стърчат замъци. Над тях е слънцето. То топли и грее целогодишно. Е, почти.


Нисички трътлести португалки и португалци се разхождат прегърнати или хванати за ръце
Бащи гордо бутат бебешки колички или водят децата на разходка, усмихнати достолепни просяци с достойнство поздравяват обичайните си спонсори (моят домакин Любо е един от тях), кротки луди монологично притичват из тесните лисабонски улички, оглеждайки се за някой търкалящ се сред малките павенца фас. Хората на Португалия са щастливци - много ядат, пият хубаво вино, дремват по три часа следобеден сън.

Ръчно рисувани керамични плочки, малки павенца
Ако не спят и не ядат, португалците рисуват керамични плочки, които наричат азулежу. Шегувам се, не всички рисуват и не всички плочки са ръчно изрисувани. Съвременните се правят с шаблони. Но пак ръчно. Не само фасадите и олтарите, оградите и балконите на Португалия са красиви. Тротоарите и уличните платна също са обект на творческо вдъхновение. Португалците редят цели мозаечни пана по тротуарите си с цветни мънички павенца.


Отлични пътища, отлични шофьори
Пътищата непредивидимо се изкачват и спускат нагоре и надолу (по баирите), а шофьорите са толкова добри, че не си дават труд да гледат пътя, ами се вперват в лицата на спътниците си когато разговарят с тях. А пешеходците да избягват да се движат по шосетата защото за тях място няма. Дори и банкети няма. Опасно. Е, има и изключения - особено когато пътят води нагоре към замъка като на снимката:


И още много други неща си представям, но ... по-нататък за тях.

Още за Португалия:

По пътищата на Португалия

На гости на Любо в Томар, Португалия
Азулежу - чудното керамично изкуство на португалците
Лисабон - старият град

Португалия 2012

Хем вярвам, хем не вярвам, но истината е, че отидох до Португалия.

Отидох до най-западната точка на Европа, видях Атлантическия океан, разхождах се из истински тамплиерски замък, открих един народ и една страна, които ме очароваха, влюбих се в португалските керамични плочки азулежу, слушах меланхоличното и темпераментно фадо, пих известното в цял свят потругалско вино Порто, ядох португалски маслини, участвах в най-грандиозната религиозна процесия от вярващи, дошли да се помолят на Света Богородица в малкото някога селце, а сега - процъфтяващ поклонически град Фатима - едно от любимите места на покойния вече папа Йоан Павел II, возих се на португалски влак, пътувах с португалски автобус, гледах португалски театър и - какво още? - наслаждавах се на рицарското гостоприемство на моя добър приятел Любо (посрещна ме кралски) и се дивих на неговата истинска привързаност към Португалия и португалците.

Португалия - бивша империя, стъпила на три континента, а сега - една бедна европейска периферна държавичка. Бедна? Ами! Според мен Португалия е богата.Богата е с историята си, с духа си, с красотата си, с гостоприемството си, със замъците си, с пътищата си, с рибата, с виното, с архитектурата, с маслиновите горички и корковите дървета, с украсените фасади и с гигантските порции в ресторантите, с хубавите пътища, с фадото. Богата е с цветовете си, с ароматите и душата си. Душата на Португалия е душа ведра, любопитна, изследователска, смела и заедно с това - душа, спокойна, любяща, умееща да се наслаждава на пълнотата на живота.

Португалия - почти нищо не знаех за тази страна. Сега поне разбрах, колко много неща не съм дори и подозирала.

ВИЗИТНА КАРТИЧКА:

Португалия е на първо място в света по запаси и добив на волфрам  и по производство на естествен корк, който се добива от корковия дъб - вечнозелено дърво, разпространено из цялата страна;

В цял свят страната е известна с красивите си дантели и керамичните си плочи азулежу;

От векове наред основен поминък в страната е риболовът и преработката на морски продукти, но от 1990 година насам най-големият промишлен сектор в страната е производството на текстилни изделия и облекло;

Към албума със снимки от Лисабон

Още за Португалия:

По пътищата на Португалия

На гости на Любо в Томар, Португалия
Азулежу - чудното керамично изкуство на португалците
Лисабон