ГЪБИТЕ, 2017 С МАРГИ И ТАЛЮ

 Да тръгнеш от Хасково към Кърджали и да се спънеш в гъби каменни! Е, това е приключение! Обичам!

Местността с гъбите каменните е Защитена местност по съответния закон, а за гъбите има легенда, която прочетох в Уики:

Според преданието въглищарят Радуил имал 4 дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата.

Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба.

Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото. Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата ѝ сама се превърнала в камък.

Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе (черен хълм).

Та… интересно е!

ВЪВ ВОЕННО-ИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ НА ВАРНА, 2022

 

ЯСТРЕБЕЦ, 2022

 

Нос Калиакра, 2023 г.

 Тръгнахме с Мартини до Варна преди две години и… се разходихме чаааак до Нос Калиакра. А там - красота, история, легенди…

Оказа се, че Нос Калиакра е обявен за природен и архитектурен резерват. Смята се за една от най-големите забележителности на Северното Черноморие!

Какво попрочетох в “Българска история”:

Нос Калиакра e скалист полуостров, издаден навътре в морето. По него има много природни пещери, приличащи на стаи. От последната „стая“ в скалата се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тясната издатина на планинския нос. Тази част е наречена „врата на четиридесетте моми“.

Легендата за произхода на това име гласи:

По време на османското нашествие, нападателите успели да завладеят крайморските селища. Те ограбили и плячкосали всичко, което срещали по пътя си. Взели в плен 40 девойки. Избрали най-красивите, които срещнали. Отвели пленничките на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, която да ги пази откъм входа. Очаквали настъпването на вечерта, за да напалят буйни огньове и да предадат хубавиците на най-изявените войни, като награда за храбростта им.

Девойките, събрани от различни села, не се познавали, но общата зла съдба ги сближила като сестри. Нито една от тях не искала да бъде обезчестена от нападателите. Цял ден търсили начин да се спасят от участта, която ги очаквала. Най-смелата от тях им разкрила пътя, чрез който да спасят честта си, като посочила прозореца и казала: Натам е спасението, натам, морето ще ни прибере! Някои от девойките се изплашили и започнали да вият. Но повечето от тях се окопитили и утешавали другарките си: Няма живот за нас, по-добре чисти да умрем в морските води, отколкото да попаднем в ръцете на войниците.

Продължението тук: https://bulgarianhistory.org/nos-kaliakra/

За историята на Нос Калиакра, за първите заселници - Тракийското племе тиризи, за Римската крепост, за музея - накратко тук: https://pateka.im/kaliakra/