Чанакале, 2010 г.

Чанакале или "Малкият Истанбул" - наричат го така, защото като него е разположен на два континента - Европа и Азия, на южната част на протока Дарданелите, който съединява Мраморно и Егейско море. Напускаме Европа на ферибот през Дарданелите, за да стигнем до Чанакале. 

Няколко снимки от пристанището на европейския бряг на Дарданелите:

.

На азиатския бряг Чанакале ни посреща с Троянският кон: 

Този бутафорен кон от филма "Троя" е подарен от Брат Пит на гражданите на Чанакале, тъй като филмът е сниман край града. Останките на древна Троя са наблизо.

Разходка по крайбрежната улица.

Във фоайето на хотела:

Поглед към града от хотелския прозорец:

Разходка из Чанакале. Градът има напълно европейски вид, както и  жителите му. 

Поне тези, които видяхме.

Стигнахме и до типично турския покрит пазар, отрупан с всевъзможни стоки, сувенири и типичната турска любезност. Хората в турските магазини, ресторанти, кафенета, хотели, където бях, са изключително любезни.

Стигнахме до една от многото грънчарски работилници, с които е известен градът още от 18-ти век та до ден днешен.Поради много високото качество на грънчарските стоки турците променят името на града от Калие Султание или Султание калеси (Султанска крепост) на 
Чанак калеси' Грънчарската крепост' или 'Чанаккале.

Стигнахме и до крайбрежната градина, където за първи път видях монтирани за общо ползване фитнес градински уреди. Ето я и Марианка:

От Чанакале тръгнахме за Асос

В Одрин за няколко часа

Екскурзията ми до Чанакале, Турция,  завърши с няколко часа престой в Одрин, където видях само прекрасната джамия и живописния пазар.

 

Асос, Турция

В Асос попаднах благодарение на Мариана, която ме покани да участвам в организираната от нея екскурзия до Чанакале, Турция. Но това беше отдавна, може би през 2010 г.

Асос е близо до Чанакале и някога е бил важно пристанище на Егейско море. Селището е основано от гръцки заселници от остров Лесбос през 9 в.пр.Хр. Останки от дорийския храм, посветен на Атина, който те построили на скалите над селището, още радват окото на посетителя и напомнят за древното величие на града. Някога самият Аристотел е преподавал в тукашната Академия. Сега градчето е уютно туристическо местенце, където пътешественикът може да се наслади на хармонията между старините, модерността, красотата на морето и тишината на свещената планина Ида.

Разгледахме едно красиво, кокетно, уютно хотелче - Кервансарай

Всички хотелиери и сервитьори в Турция са любезни. 

Човек остава с впечатлението, че работят с удоволствие.   

Вътрешното дворче на хотелчето носи очарованието на тиха селска къща.

Това бижу ми е споменът от Асос.  

Купих го за 3 евро, ама вече пета година който го види, все го харесва.

Много се гордея с този портрет на Мариана.

Море, небе, планина, ресторантче, лодки и аз да им се наслаждавам, 

снимайки и сръбвайки кафенце.

Друго малко заведенийце:

Няма туризъм без търговийка - сининки

Започваме изкачването към хълма с храма на Атина.

С Мери и другите горе, сред руините на храма на Атина Палада.

Казват, че при хубаво време отсреща може да се види Лесбос. Е, ето го:

Довиждане, Асос. До скоро!