Португалия е вертикално ориентирана - или е в ниското край океана, или е на високо по баирите. А най-отгоре (на баирите) стърчат замъци. Над тях е слънцето. То топли и грее целогодишно. Е, почти.
Нисички трътлести португалки и португалци се разхождат прегърнати или хванати за ръце
Бащи гордо бутат бебешки колички или водят децата на разходка, усмихнати достолепни просяци с достойнство поздравяват обичайните си спонсори (моят домакин Любо е един от тях), кротки луди монологично притичват из тесните лисабонски улички, оглеждайки се за някой търкалящ се сред малките павенца фас. Хората на Португалия са щастливци - много ядат, пият хубаво вино, дремват по три часа следобеден сън.
Ръчно рисувани керамични плочки, малки павенца
Ако не спят и не ядат, португалците рисуват керамични плочки, които наричат азулежу. Шегувам се, не всички рисуват и не всички плочки са ръчно изрисувани. Съвременните се правят с шаблони. Но пак ръчно. Не само фасадите и олтарите, оградите и балконите на Португалия са красиви. Тротоарите и уличните платна също са обект на творческо вдъхновение. Португалците редят цели мозаечни пана по тротуарите си с цветни мънички павенца.
Отлични пътища, отлични шофьори
Пътищата непредивидимо се изкачват и спускат нагоре и надолу (по баирите), а шофьорите са толкова добри, че не си дават труд да гледат пътя, ами се вперват в лицата на спътниците си когато разговарят с тях. А пешеходците да избягват да се движат по шосетата защото за тях място няма. Дори и банкети няма. Опасно. Е, има и изключения - особено когато пътят води нагоре към замъка като на снимката:
И още много други неща си представям, но ... по-нататък за тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар