Българене е малко село с възрожденски дух в Стара планина, скрило се някъде на край кръстопътя между Троянския манастир и Ловеч. Моето впечатление е, че българенци обичат живота, селската си кръчма, читалището си и ... цветята. Цветята в това село са навсякъде - не само в дворчетата и по фасадите, но пред къщите, по бордурите на улиците, дори по балконите на изоставените отдавна къщи.
Тези снимки са от второто ми посещение в селото, гостувайки на моите приятели Теодора и Тони през септември 2011 година:
А както се вижда от снимката - цветята са и по покривите на къщите. Много хубави хора трябва да са българенци, щом цветята толкова обичат селото им.
Икебана по българенски.
Духът на предишните стопани на малкото полусрутени изоставени къщи като че ли продължава да се грижи за тях и вместо буренаци, от прозорците надничат красиви цветя.
Да се завърнеш в дядовата къща: моите приятели от Българене стягат старата къща за нов живот и ... гости, естествено. А в двора, под навеса организират вечерните партита.
Цветните бордюрчета пред къщите в Българене ми напомнят за Португалия и португалските малки средновековни улички с малки тротоарчета и ... задължително с цветя.
В Българене хората знаят как да живеят екологично - останах с впечатлението, че всичко си произвеждат сами. Биостайл в натура.
По покривите на къщите има не само цветя. Мяркат се и кумини все пак:
Няма коментари:
Публикуване на коментар