В Томар бях десетина дни през септември 2012 година. Чувствах се прекрасно там благодарение на гостоприемството на Любо и на веселите и сърдечни хора. Градът има чудна атмосфера: невероятно тесни улички със супер тесни тротоарчета, красиви сгради със старинни фасади. А градината на Замъка ми напомни романтиката на прекрасния роман "Тайната градина" - може би заради малко поизоставения си вид, пустите алеи и покритите с мъх и изпочупени клонки статуи и градински вази.
В Томар се намира най-старата запазена и действаща синагога в Португалия. В съботните дни се организира голям и много живописен пазар, а един път месечно на една от главните улици се провежда пазар на антикварни стоки. И двете събития са привлекателни както за местните жители, така и за туристите.
Уличните настилки - според мен също една от забележителностите не само на Томар, но и на цяла Португалия - направени са от мозайка от ситни камъчета и са изпълнени с красиви фигурални композиции, като за разлика от платното на снимката по-долу, повечето от тези мозаечни композиции са изпълнени с виещи се криви линии,у очертаващи елипсовидни и кръгли форми.
Изкачващият се път в далечината води към Замъка на темплиерите, преименован по-късно в Замък на Ордена на Христа.
Табелка на улица в стил азулежу.
Малките криви средновековни улички понякога дори нямат и тротоарчета, но за саксии винаги се намира място:
Централния площад на Томар с паметника на основателя на града, общината и църквата.
И - накрая - най-важното: Замъкът на тамплиерите - извисява се средновековно-тържествено над града, внушава невероятна възхита пред строителното и архитектурно майсторство на сътворителите му. Тамплиерите са приютени от португалския крал след гоненията, на които са подложени във Франция.
Изкачващият се път в далечината води към Замъка на темплиерите, преименован по-късно в Замък на Ордена на Христа.
Табелка на улица в стил азулежу.
Централния площад на Томар с паметника на основателя на града, общината и църквата.
И - накрая - най-важното: Замъкът на тамплиерите - извисява се средновековно-тържествено над града, внушава невероятна възхита пред строителното и архитектурно майсторство на сътворителите му. Тамплиерите са приютени от португалския крал след гоненията, на които са подложени във Франция.
Прочутият прозорец с рамка в уникалния архитектурен стил Мануелино по името на португалския крал Мануел, по време на който се развива този стил.
Азулежу - чудното керамично изкуство на португалците
Лисабон - старият град
Още за Португалия:
На гости на Любо в Томар, ПортугалияАзулежу - чудното керамично изкуство на португалците
Лисабон - старият град
Няма коментари:
Публикуване на коментар