Моята първа разходка из Детройт започна през 2013 година с брънч в това незначително на пръв поглед краймагистрално заведение. Но моята приятелка и домакиня Марги много добре знаеше какво ми предлага - заведението беше специално подбрано от нея и се оказа много приятно, а пък брънч (brunch) се оказа, че e вид похапване - комбинация между закуска и обяд (breakfast и lunch).
Та така - в очакване на брънча съм.
След брънча се метнахме, естествено, в колата и разходката започна:
Марги ми обясни, че Детройт е конгломерат от малки селища, че центърът или - даунтаун, както му казват американците, още преди много години е напуснат от белите хора след някакъв голям бунт на черните хора и сега там се издигат главно небостъргачите на бизнеса и администрацията.
Паркирахме и тръгнахме. Двуетажната Америка ми приличаше на викторианска Англия (която познавам много добре, както се сещате, благодарение на господин Дикенс).
Голяма работилница за хендмейд красотийки - хората се удоволстват.
И ето какво правят:
Китайска чайна:
Тихи, пусти, студени улици. Супер чисти.
Разходката завърши с обяд Маргино производство. Бях много хепи. И пак - благодаря ти, Марги. Искам пак!
Няма коментари:
Публикуване на коментар